Обяснение на самомотивацията
Най-добрата мотивация е самомотивацията. За да демонстрираме това, нека погледнем два възможни сценария, които най-вероятно сте преживявали:
- Има нещо, което се налага да направите. Чувството за задължение ви мотивира да работите усилено за свършването на задачата.
- Има нещо, което ви се дава възможност да направите. Задачата ви е интересна, може би дори вие сами сте си възложили тази задача, а не някой друг, затова за вас е удоволствие да вложите време и усилия, за да я направите.
В кой от двата сценария сте по-ефективни? В кой сте по-продуктивни? И, накрая, при кой сценарий се чувствате най-удовлетворен? Почти сигурно е, че ще посочите Сценарий 2.
Едва ли ще ви учуди, че да правите нещо, заради самото него и в услуга на ваши собствени цели, е по-удовлетворяващо, приятно и успешно, отколкото да правите нещо, за да се „подравните“ по външни стандарти или да зарадвате други хора. Усещането, описано в Сценарий 2, е усещането да сте самомотивирани. Това означава, че мотивацията идва от вас самите – отвътре, а не отвън. По-нататък в статията ще разберете повече за самомотивацията и защо тя е най-ефективният вид мотивация.
Какво е самомотивацията?
Ето едно добро определение: „Самомотивацията в най-елементарната си форма, е силата, която ви кара да вършите нещата.“
Това е вашият стимул да работите за постигане на вашите цели, за самоусъвършенстване и за постигане на лична реализация. Важно е тук да се отбележи, че самомотивацията се води от вътрешната мотивация – тя идва от искрено желание да постигнете нещо и желание да получите възнагражденията, неизменно свързани с него. Самомотивацията може да бъде водена и от външен стимул – да постигнете нещо, който се обосновава от желанието за външни награди (като пари, власт, статут или признание), макар да е ясно, че вътрешната мотивация обикновено е по-ефективен и удовлетворяващ стимул.
Самомотивацията и емоционалната интелигентност
Според Daniel Goleman, експерт по емоционална интелигентност, самомотивацията е ключов компонент на емоционалната интелигентност. Емоционалната интелигентност е мярката на способността на човека да разпознае и контролира собствените си емоции и емоциите на другите.
Връзката на самомотивацията с емоционалната интелигентност подчертава ролята ѝ в нашата способност да разбираме себе си, да се свързваме с другите и да успяваме да постигнем своите цели.
Според Goleman има четири елемента на мотивацията:
- Стимулът за постигане – личният стимул за постигане, подобряване и изпълняване на определени стандарти;
- Отдаденост на собствените лични цели;
- Инициатива – „готовността да действаме при открила се възможност“;
- Оптимизъм – тенденцията да гледаме напред и да упорстваме с увереността, че можем да постигнем целите си.
Три примера за самомотивация
Самомотивацията е лесна за схващане като се разгледат няколко примера и се сравнят с другите видове мотивация:
- Мъж, който всеки ден ходи на работа, само за да може да плаща сметките си, да издържа семейството си и да угажда на шефа си, не е самомотивиран. В същото време мъж, който няма нужда от външни сили, за да стигне до офиса всеки ден, и се чувства удовлетворен от това, което върши, е самомотивиран;
- Ученичката, която прави домашното си, само защото родителите ѝ напомнят или мрънкат безспир, или защото ще я накажат, ако не го направи, не е самомотивирана. Обаче ученичката, която прави домашното си без принуда, понеже иска да научи нещо и да успее в училище, е самомотивирана.
- Жената, която отива във фитнеса, само когато приятелките ѝ я завлекат там, или заради настояването на лекаря ѝ, че трябва да спортува, ако иска да е здрава, не е самомотивирана, докато жената, който обича усещането, което ѝ дават упражненията и си запазва часове за спорт без значение дали някой я подкрепя, е самомотивирана.
Както виждате, самомотивацията зависи изцяло от това откъде идва стимулът ви – ако мотивацията идва отвътре и ви окуражава да действате по свои лични причини, това е самомотивация. Ако се мотивирате да постигате само стандартите, заложени от някой друг, а не за свое вътрешно удовлетворение, вероятно не сте самомотивирани.
Възможно е да сте самомотивирани в някои области, а в други – не. Например, мъжът от първия пример не е вътрешно мотивиран да ходи на работа, но пък винаги намира време да тренира за маратон. Той не е самомотивиран що се отнася до работата, но явно е самомотивиран да бяга.
Психология на самомотивацията: връзката между самоефективността и мотивацията
Психологът Scott Geller е в челните редици на изследванията на самомотивацията и обяснява, че има три въпроса, с които да определите дали вие (или някой до вас) е самомотивиран:
- Можете ли да го направите?
- Ще се получи ли?
- Заслужава ли си?
Ако отговаряте с „Да“ на всички въпроси, вероятно сте самомотивирани. Ако смятате, че можете да го направите, значи притежавате самоефективност. Ако смятате, че ще се получи, това означава, че вие сте уверени, че действието, което предприемате, ще доведе до резултата, който търсите. Ако смятате, че си заслужава, значи сте претеглили вложеното спрямо полученото и сте преценили, че това, което получавате, е по-добро от това, което влагате (Geller, 2016 г).
Когато отнася това, което получавате към т.нар. „последствия“, Geller счита въпросните „последствия“ за една от четирите жизненоважни думи, които са в основата на самомотивацията:
- Последствия – за да сте самомотивирани, трябва искрено да желаете последствията, произтичащи от действията, които предприемате, а не просто да правите нещо, за да избегнете отрицателни последствия;
- Компетентност – ако и на трите горни въпроса сте отговорили с „Да“, значи се чувствате компетентни и способни да свършите работата;
- Избор – усещането за автономност на действията ви подсилва самомотивацията;
- Общност – да имате социална подкрепа и връзка с другите е от голямо значение за мотивацията и вярата в себе си и силата да успеете (Geller, 2016 г).
- Поставяйте си високи, но реалистични цели;
- Поемайте точното ниво на риск;
- Редовно търсете обратна връзка, за да разберете как да се подобрите;
- Бъдете отдадени на личните и/или организационни цели и правете онова допълнително усилие, което се изисква за постигането им;
- Активно търсете възможности и ги използвайте, когато се открият;
- Справяйте се с пречките и продължавайте да преследвате целите си, въпреки препятствията (т.е. развийте устойчивост).
- Не спирайте да учите и да придобивате знание;
- Прекарвайте време с мотивирани, ентусиазирани и подкрепящи хора;
- Култивирайте положително мислене и изграждайте у себе си оптимизъм и устойчивост;
- Разберете кои са силните и слабите ви страни и работете върху тях;
- Не отлагайте, не протакайте и работете върху умението си да управлявате времето си;
- Потърсете помощ, когато имате нужда от нея и предлагайте своята помощ на другите, за да успеят.
- Дайте на учащите колкото се може повече свобода и автономност на избора (напр. къде да седнат в класната стая);
- Давайте смислена и полезна обратна връзка като похвалите усиления им труд, а критикувате чрез думи като „и“ и „а какво би станало, ако“ вместо „но“, за да поощрите компетентността на учащите;
- Култивирайте качествени взаимоотношения с учениците и студентите си като проявявате искрен интерес към тях и се държите приятелски, като в същото време останете гъвкави и съсредоточени в крайната цел, а именно научаването, и не спирайте да вярвате в тях;
- Стимулирайте учениците и студентите си да разсъждават, пишат и говорят за това как наученото от тях се вписва в живота им.
А ето и няколко начина, по които учащите могат да подсилят своята мотивация: - Придайте смисъл на това, което учите и поемете лична отговорност за знанията и ученето си;
- Направете си план-график за срока или семестъра, месеца, седмицата си и дори за своя ден;
- Създайте си рутина и упражнявайте умението си за управление на времето, за да станете по-организирани и продуктивни;
- Намерете няколко комфортни учебни обстановки (да бъдат тихи и без разсейващи фактори);
- Спете достатъчно, яжте добра храна и редовно спортувайте, за да бъдете здрави;
- Укротете „времевите чудовища“, като например Интернет, видео игрите или безсмислено прекарано време с различни устройства и социални мрежи;
- Избягвайте работата по няколко задачи едновременно като си изберете един предмет или задача, по която да работите и съсредоточите цялото си внимание върху нея;
- Правете планирани и заслужени почивки, за да сте бодри и мотивирани;
- Осигурете си подкрепа – приятели и роднини, които ще ви помагат да давате всичко от себе си;
- Говорете позитивно на себе си.
- Давайте на служителите лична обратна връзка, признание и им отделяйте време насаме;
- Направете така, че служителите да имат възможности за значим напредък, както и възможности за обучение и образование;
- Давайте личен пример с тон на разговорите, работна етика и ценности. Бъдете модел за подражание за позитивност, оптимизъм и трудолюбие;
- Създайте и развивайте приятна и поощрителна култура, която да мотивира служителите сами да искат най-доброто;
- Поощрявайте социализацията чрез колективна работа, общи дейности, проекти и мероприятия;
- Бъдете, колкото се може по-прозрачни и отворени към въпроси и споделяне на притеснения и идеи от страна на вашите служител. Политика на „отворените врати“ е добра, за да увери служителите, че чувате мнението им.
- Представете мисията на компанията пред служителите така, както бихте я представили пред инвеститор. Уверете се, че хората, които работят за тази мисия, я разбират и вярват в нея;
- Създайте култура, в която всеки служител има конкретна работа и конкретна роля в организацията и им дайте място за растеж и възможности да прилагат амбициозни нови идеи;
- Обърнете внимание на това да вдъхновявате служителите, а не само да ги мотивирате. Вдъхновените служители са вътрешно мотивирани;
- Показвайте признание и положителна оценка за усърдната работа на своя екип;
- Покажете своята страст на екипа си и бъдете начело като развивате положително мислене и показвате положително отношение.
- Намерете си работа, която ви интересува (Този съвет е от огромно значение – много по-лесно е да се самомотивирате, когато това, което вършите, е важно за вас и сте напълно ангажиран.);
- Искайте обратна връзка от колеги и шефове, за да разберете какво можете да подобрите и да си изясните по-добре ролята си;
- Научете ново умение, което е свързано с вашата работа или с това, което искате да вършите;
- Поискайте повишение на заплатата. Финансовите поощрения по принцип се считат за външен мотиватор, но ако ви харесва работата, това да получавате, колкото смятате, че заслужавате, може да бъде много самомотивиращо;
- Припомняйте си защо работите това. Когато вършите смислена работа, е по-вероятно да откривате удовлетворение и да останете самомотивиран;
- Предлагайте услугите си на другите (Това е особено ценно, когато не можете да си спомните „защо“.);
- Вземете си отпуск, за да си починете, да презаредите и да се върнете освежени и готови за работа (Stahl, 2016).
- Поставете си разумни, обмислени и лично ваши цели, към които искрено се стремите.
- Определете етапи, на които да изпълнявате различни задачи.
- Помислете си как ще се чувствате, когато постигнете целта си – представете си къде сте, какви сте, как говорите, как разсъждавате и как се вписвате в средата си.
- Оценете внимателно „йерархията на потребностите си“ според пирамидата на Ейбрахам Маслоу като почнете от храна, сън, дом, безопасност, минете през потребност от контакти в обществото, и стигнете до потребността от оценка. Уверете се, че базовите ви потребности са задоволени. В противен случай, има опасност пътят ви да спре там, където има дефицит.
- Представете си какво ще се случи, когато постигнете целта си, както и какво би могло да се случи, ако не успеете да я постигнете.
- Помислете дали да не използвате НЛП – невролингвистичното програмиране е дисциплина, при която неврологията, езикът и програмирането се свързват, за да разберем по-добре човешкия опит и мотивация.
Голяма част от работата на Geller по темата за самомотивацията се базира на изследването на Albert Bandura, психолог и изследовател на самоефективността. През 1981 г. Bandura полага основите за съвременната концептуализация на самомотивацията на Geller със следното описание:
„Самомотивацията … изисква лични стандарти, спрямо които да се оценява постоянното представяне. Като направят самомотивацията зависима от определено ниво на представяне, личностите създават само-увличащи стимули, за да постоянстват в усилията си, докато представянето отговори на вътрешните стандарти.“
(Bandura & Schunk, 1981)
Значимост на самомотивацията
Както вече сте се досетили, самомотивацията е важна. Макар че да угаждате на другите и да отговаряте на външни стандарти определено може да бъде достатъчен мотив да свършите нещо, тези усилия не са точно плод на любов.
С други думи, да правите нещата, понеже чувствате, че се налага или за да получите някаква външна награда, в много случаи е достатъчно, но не събужда страстта, която е необходима, за да чувствате лично удовлетворение и да откриете по-дълбок смисъл на собствения си живот. Ние не просто вършим по-добра работа, когато се мотивираме сами, но и сме по-подготвени да се справим със стреса, както и сме просто по-щастливи, когато работим.
Самомотивацията умение ли е и може ли да бъде развито чрез обучение/тренинг?
След като разгледахме предимствата на самомотивацията, естествено възниква въпросът дали човек може да стане по-самомотивиран? Определено може. Самомотивацията е резултат от набор умения, които са изцяло във ваш контрол.
Ето 12 съвета и умения, които ще ви помогнат.
Първите шест могат да се развият чрез упорити усилия и практика:
След това има още шест неща, които може да правите, за да поддържате самомотивацията си:
14 стратегии за учащи, с които да повишат самомотивацията си за учене
Ето как родители, учители и ментори могат да поощрят учащите:
Как да поощрим самомотивацията на работното място?
Може би ще откриете, че е по-лесно да се самомотивирате на работното място, отколкото в училище. Все пак всички са на работа, защото така са решили, а не защото се налага по закон или се изисква от родителите. Работещите наистина имат най-разнообразни причини да работят, но е малко вероятно да са принудени да бъдат в определена компания против волята си.
В ролята си на ръководител разполагате с различни начини да поощрите самомотивацията на работното място. Ето някои от тях:
Тези съвети са формулирани в резултат на труда на DeMers (2015 г.), а авторите Nick Nanton и J.W. Dicks от Fast Company през 2015 г. предлагат още няколко стратегии, чрез които да помогнете на мотивацията – вашата и на вашите служители:
Техники, с които да се мотивирате на работа
Също така може да поемете контрола върху собствената си мотивация на работното място. Ето някои добри техники за това:
Изследвания върху самомотивацията
Изследванията върху самомотивацията изясняват жизненоважната роля, която тя има за постигането на нашите цели. Следват констатациите по две важни и взаимосвързани теми.
Самодисциплина и самомотивация
Макар самодисциплината и самомотивацията да са различни концепции, самодисциплината е задължителна за поддържане на самомотивацията. Не е достатъчно единствено да сме самомотивирани. За да постигнем целите си, е нужно да съчетаем това със самодисциплина.
Едно изследване на учащи в онлайн среда показва, че макар всички да се считат за самомотивирани (след като всички посещават курс с цел да научат нещо), тези, които имат самодисциплина, са с най-голяма вероятност да успеят.
Силнодисциплинираните показват по-висока компетентност в края на курса, изпълняват повече външни задачи и са по-ефективни в постигането на целите си (Gorbunovs, Kapenieks, & Cakula, 2016).
Самомотивация и сваляне на килограми
Много често самомотивацията е ключов елемент от отслабването. Проучванията на връзката между двете са недвусмислени.
Учените констатират, че участниците, които проявяват по-голяма самостоятелност и самомотивация, постигат по-добри резултати в свалянето на килограми, по-вероятно е да задържат новото си тегло за по-дълго време и имат по-положителен поглед върху самия процес (Teixeira, Silva, Mata, Palmeira, & Markland, 2012).
Много по-вероятно е да успеем, когато имаме собствени и съкровени причини да желаем да отслабнем, като тези причини се основават по-скоро на личното ни осъществяване, отколкото на желание да следваме външни стандарти.
А сега накъде?
Ето някои полезни действия за подобряване и поддържане на самомотивацията:
Нека завършим с няколко симпатични цитата:
„Не чакай – подходящото време няма да настъпи. Започни от мястото, на което си в момента и работи с това, с което разполагаш. По-добрите инструменти ще се появят по пътя напред.“
Джордж Хърбърт
„Ти си господар на себе си. Само ти държиш ключа за своите ключалки.“
Amit Ray
„Винаги предпочитай бъдещето пред миналото. А сега какво?“
Brian Tracy
„Не гледай часовника, а прави това, което той прави – не спирай да се движиш напред.“
Sam Levenson
Оригиналният текст може да намерите тук: https://positivepsychology.com/self-motivation/
Статията е публикувана на 25 юни 2018, последна промяна 13 ноември 2024