Да, това нещо съществува! Както се казва на английски “It’s a thing.” Това нещо е нещо – има си име и характерни особености. Години наред съм изпитвала раздразнение от токсично позитивните хора и техните уж окуражителни коментари, мислейки, че това е само мой проблем, а се оказа, че не съм била сама.
Към определението:
Токсичният позитивизъм е идеята, че трябва да сме оптимисти, да гледаме положително на живота и нещата в него. Подчертава се, че
- „щастието е въпрос на избор“
- „всяко зло е за добро“
- „всичко си има причина и смисъл“.
В същото време негативните емоции и чувства, които изпитва нараненият или ядосан човек, се омаловажават. Човек не е прав да мисли така, трябва да се поправи.
Токсичният позитивизъм може да ни засегне по няколко начина. Може да станем обект на подобни „умозрения“, може ние да реагираме с такива коментари спрямо други хора, а може ние самите да възприемем това вярване и така да отричаме горчивината и разочарованието, които е естествено да ни завладеят понякога. Откровено казано, такива коментари звучат повърхностно, а дори и обидно. Те показват, че този, който ги прави, не познава човека, с когото говори, не е наясно със ситуацията в детайли и явно не желае да се запознае. Запитах се защо? Ами, имам няколко идеи:
- Нали знаете дето има един импулс у хората да „облагородяват плевелите“ около себе си? Та, в този вариант, позитивният човек е научил тези постулати, рецитира ги и гледа да ги проповядва на всеки срещнат.
- Или пък липсва искрена заинтересованост у делата на другия и се прави опит да се поддържа просто формален социален контакт.
- Също така може да е налице напълно съзнателното намерение да бъде избегнат разговор по неприятна тема, като механизъм за собствена защита.
Нека да илюстрирам третата възможна причина за подобен коментар.
Представете си, че някой наскоро е изгубил близък човек и темата е много тежка за него. Мести се в ново жилище и на втория ден, преди да се е запознал с всички съседи, във входа има погребение. Дали ще иска да научи всички подробности и да изслуша оплакванията на опечалените? Колкото и да е грубо, едва ли. Разговорите ще върнат с пълна сила собствена му мъка, а нашият човек така се е надявал промяната да му помогне да я преодолее по-лесно.
Да кажем, че си позволяваме такива коментари, искрено убедени, че вдъхваме кураж на отсрещния – тогава какво? Ние вярваме, че е по-добре да го потупаме по рамото, вместо да го връщаме към лошите мисли. Всъщност му правим добро. Ще се изненадаме, ако по-късно разберем, че след това човекът се е затворил към нас и ни избягва.
Първо да си дадем сметка как всъщност звучат ободрителните ни думи на човек, който се чувства съкрушен:
| Казваме | Човекът чува |
|---|---|
| Ще се оправиш. Ще го преодолееш. | Преиграваш! Драматизираш излишно! |
| Погледни го от хубавата страна. | Не е станало кой-знае какво. Какво толкова? |
| Не бъди така негативен. | Стига си мрънкал/а! |
| Бъди по-позитивен. | Я се стегни! |
| Мисли си за хубави неща. | Спри да се оплакваш! |
Ето няколко начина да променим токсично позитивните изказвания със съчувствени такива (които пак ще са позитивни):
| Вместо да кажете нещо такова | Кажете – според случая |
|---|---|
| Ще се оправиш. Ще го преодолееш. | Ситуацията е трудна, но ти правиш всичко по силите си. |
| Ще го преодолееш. | И преди си срещал/а трудности. Вярвам, че и сега ще успееш. До теб съм. |
| Погледни го от хубавата страна. | Точно сега нещата не изглеждат добре. Надявам се след време да разберем смисъла. |
| Не бъди така негативен. | Нормално е да се чувстваш кофти. |
| Бъди по-позитивен. | Кое може да се получи? Върху какво имаме контрол? |
| Мисли си за хубави неща. | Имаш моята подкрепа. |
Това не е изчерпателен списък, естествено – може да го продължите, както и да оформяте подкрепящите коментари, така че да звучат естествено и да показват искрена загриженост. А пък, ако няма какво толкова да кажете, по-добре не казвайте нищо. Понякога мълчанието звучи по-добре от фалшивите клишета.
А ето и статия, в която разглеждаме начини за справяне с това поведение.