Никой не обича да го отхвърлят, но някои хора са по-чувствителни към социалното отхвърляне от други. Те толкова се притесняват от това да не бъдат отхвърлени, че това пречи на ежедневието им.
Тези хора постоянно очакват да бъдат отхвърлени. И докато напрегнато търсят знаци, че някой не иска да бъде с тях, често се държат така, че отблъскват другите. Това поведение създава болезнен цикъл, който трудно се прекъсва.
Знаци, подхранващи чувствителността към отхвърляне
- Лицево изражение
- Погрешно тълкуване на поведение
Хората с чувствителност към отхвърляне често интерпретират погрешно различни изражения на лицата или реагират пресилено на тях. Едно изследване показва, че лице с висока чувствителност към отхвърляне показва мозъчна дейност, когато види лице на човек, за когото мисли, че може да го отхвърли.
Като използват функционален магнитен резонанс, учените установяват, че хората с висока чувствителност към отхвърляне имат различна мозъчна дейност, когато гледат лица, излъчващи неодобрение.
Изследваните лица не показват същите резултати, когато гледат хора, излъчващи гняв или отвращение. Това наблюдение съвпада с резултатите на хора без чувствителност към отхвърлянето.
Свръхчувствителността към отхвърляне често кара хората да изопачават и да тълкуват погрешно действията на другите. Например, когато приятел не отговори веднага на съобщението на чувствителния към отхвърляне човек, той може да помисли „Вече не иска да сме приятели.“ В същото време някой, който не е чувствителен към отхвърляне, е по-вероятно да предположи, че приятелят е твърде зает в момента.
Знаци, които показват чувствителност към отхвърляне
- Повишена физиологична дейност
- Пристрастие на вниманието
- Междуличностна чувствителност
Когато хората, чувствителни към отхвърляне, се боят, че може да бъдат отхвърлени, при тях се наблюдава повишена физиологична дейност – много по-висока от тази при хора без такава чувствителност. Освен това те са нащрек за сигнали, че предстои да бъдат отхвърлени. Също така може дори да показват поведение от типа „бий се или бягай“, което е характерно за ситуация на опасност за индивида.
Хората с висока чувствителност към отхвърляне често обръщат повече внимание на отхвърлянето или знаците, че ще бъдат отхвърлени. Това е известно като пристрастие на вниманието и е една от когнитивните заблуди, които ни влияят.
Така например, ако някой, който е чувствителен към отхвърляне, покани 10 души на среща, от които 9 приемат и само един откаже, той ще се фокусира най-вече върху този отказ. Дори може да опише опита си за среща като „пълен провал“ и да реши, че никой не го харесва.
В същото време човек, който не е чувствителен към отхвърлянето, по-скоро ще гледа на същата ситуация като на голям успех. Този човек ще се фокусира върху деветте успешни опита и няма да обръща особено внимание на единствения отказ.
Хората с междуличностна чувствителност се тревожат от всякакъв вид отхвърляне – както реално, така и възприето такова. Също много интензивно наблюдават настроенията и поведението на другите и са прекалено чувствителни към междуличностните проблеми.
Хората с чувствителност към отхвърляне може постоянно да търсят доказателство, че другите ги отхвърлят. Затова, въпреки уверенията на приятели и партньори, че те са обичани, приемани и достатъчно стойностни, те все пак може да се чувстват отхвърлени.
Те търсят близки отношения, но страхът от отхвърляне може да направи така, че да се чувстват самотни и изолирани. Важно е да се спомене, че някой може да има чувствителност към отхвърляне в социални сценарии, но да няма такава чувствителност при други обстоятелства.
Например, човек, който се ужасява от социално отхвърляне, може да не се притеснява, когато получи отказ при онлайн кандидатура за работа. Когато ситуацията няма социално отражение, хората може да приемат отхвърлянето по-лесно.