Всички сме чували за него, а много от нас живеят с този страх. Отдавна FOMO, или страхът да не пропуснем нещо, е част от живота ни. Само си помислете какво виждате в заведение или на пейка в парка. Повечето хора са забили поглед в телефона си. Дори групичките и двойките разменят по някоя дума и пак светват екраните и почват да скролват. Подсмихват се, правят мимики, реагират безмълвно или шумно и от време на време дори обръщат екрана към другите, за да споделят това, което ги е развеселило или подразнило.
Преди години такова поведение беше обидно. Сега сме свикнали – ние търпим другите в замяна на това, че и те ни търпят. Едва ли има хора, които имат сила да се обиждат (освен тези без телефони). Но днес думата ми е за явлението FOMO, а не за културата на връзките.
В декемврийския брой на списание Journal of Social and Personal Relationships са публикувани резултатите от едно проучване, извършено във Вашингтонския щатски университет. То търси отговор на въпросите:
- Има ли индивидуални различия в страха да не пропуснем нещо?
- Този феномен чисто поколенчески ли е? (Известно е, че по-възрастните хора са по-малко засегнати от него.)
Методи и резултати
Изследването обхваща 419 лица (от които 98 са мъже), на възраст между 14 и 47 години. По-голямата част (73%) са бели.
Използвани са следните скали:
- Скала за оценка на състраданието към себе си – измерва доколко се щадим, доколко се осъждаме, степента ни на самоосъзнаване и самовглъбяване и т.н.
- Индикатор за качеството на съня – измерва качеството на съня и проблемите с него.
- Ангажираност със социалните медии – определя се по честота на използване, брой профили в мрежата и т.н.
- Скала-3 за самотата на UCLA – чрез въпроса „Колко често се чувствате изключен/а от събитията?“
- Скала за самоуважението на Розенберг – оценка на твърдението „Понякога мисля, че не ме бива за нищо.“
- Скала за удовлетвореност от живота – оценка на твърдението „Доволен/лна съм от живота си.“
Освен това е включен и специалният въпросник Страха да не пропуснем нещо (FOMOS) – стандартната му версия, както и две модифицирани версии, които се фокусират върху страха да не пропуснем нещо по отношение на връзките си с приятелите или със семейството.
Данните са показали, че страхът да не пропуснем нещо е свързан със самотата, по-ниското самоуважение и по-ниската степен на състрадание към себе си. Явлението не е показало връзка с възрастта.
Изводи
За да преодолеем FOMO, трябва да тръгнем отнякъде. Ето някои въпроси, които да си зададем:
- Защо съм тук сега? Какво искам да постигна?
- Има ли нещо по-добро/полезно/важно, което мога да правя в момента?
- Как се чувствам след като изляза от мрежата? По-разтоварен/а ли съм? Или по раздразнен/а?
Въпросите не спират до тук. Важно е да осъзнаем какво правим и защо го правим. Да разберем дали имаме цел за постигане и дали я постигаме. А дали нямаме по-значими цели?