1. Използват ни, за да получат нещо
Тези хора ни търсят, когато имат полза от нас. Винаги са с чаровна усмивка и почват с комплимент. После ни искат услуга и разсеяно забравят да ни я върнат или измислят извинения да не го направят. До известен момент това може да ни се струва нормално, обяснимо и възможно, но когато се повтаря често, трябва да ни светне предупредителната лампичка.
- „Леле, сладурано, така се радвам да те видя пак.“ – Карат ни да се чувстваме значими и харесвани.
- „Може ли само…“ – Скритият смисъл е, че исканото от тях е елементарно и лесно, така че ще можем да го направим между другото. Освен това ще е странно и направо грубо да им откажем. В корпоративния свят репликата е широко използвана, но също се чува и в личните отношения – „само за 2 ч колата ти“ или „20 лв само до събота“.
- „Благодаря, човече, длъжник съм ти.“ – Услуга за услуга, ще има реципрочност, това е обещанието.
Освен услуги и материални неща, те може да търсят от нас статус и “бонуси”. Фалшивите хора лесно се продават за известност. За съжаление, докато сме в добро положение, тази неистинска привързаност трудно се разпознава. Разбираме, че са фалшиви приятели, които само се преструват, че ни харесват, чак когато изгубим положението и привилегиите си.
Друг начин, по който някой може да ни използва за собствена облага, е за да се доближи до някой друг от нашето обкръжение. Това е класически сюжет за тийнейджърски филм, но е реалност и се случва наистина. Човекът има страхотно отношение към нас и желание да прекарваме повече време заедно и в някакъв момент започва да прави леки намеци да се запознае с истинския обект на интереса си или направо съчинява машинации, за да се окажете всички на едно и също място по едно и също време.
„Я гледай! Ама вие сте роднини?“
„Тук ли работиш? Чувал съм, че шефът е някакъв голям богаташ.“
2. Приятели са ни само, когато сме добре и ни търсят само, за да се оплакват
Можем да ги наречем приятели за слънчево време. С тях си прекарваме чудесно, забавляваме се и си обещаваме още такива преживявания. Те, обаче, изчезват като слънцето в зимен ден, когато ние изпаднем в затруднение. Хвърлят няколко съчувствени думи и бързат да се покрият.
Не че трябва да очакваме някакви съчувствени церемонии, но приятелите стоят до нас и в трудните моменти. Ние правим същото, дори когато не сме сигурни как да постъпим и дали можем да помогнем на приятел. Важното е да сме там.
Фалшивите приятели рядко питат как сме ние. Те сякаш се обаждат само, за да изпуснат парата или да помрънкат. Тъй като е естествено приятелите да си споделят през какво минават, този знак трудно се забелязва в началото. Издайническото в ситуацията е, че когато ние почнем да споделяме за нашите проблеми, те изведнъж млъкват. С изключение на няколко дежурни съчувствени възклицания, друго няма да чуем от тях. Просто ще изчакат паузата, в която ще се впуснат в нова тирада за това колко зле вървят нещата при тях.
3. Не се интересуват какво казваме и постоянно забравят какво сме казали
Когато някой ни харесва, обикновено се радва да чуе наше мнение или какво имаме да разкажем, да потърси съвет от нас, както и да обменим мисли и впечатления. Също така нашите истински приятели умеят да „проследят“ историите ни. Един от знаците, че някой просто се преструва на приятел е, че въпреки киманията и усмивките, човекът всъщност не се интересува от казаното от нас. Дори да се правят на заинтригувани, тези фалшиви приятели изобщо не вземат под внимание мнението ни, а даже после не помнят нищо.
Ето и някои типични видове поведение:
- Когато вземат решение, ни питат за мнение, но след това не го вземат предвид.
- Задават въпроси за неща, които сме разказвали надълго и нашироко, сякаш ги чуват за първи път.
- Често недооценяват ситуацията, както и подценяват нас и близките ни хора, защото игнорират съветите ни, мненията ни и това, което им казваме.
4. Езикът на тялото и погледът им са неискрени
Неадекватният език на тялото е особено издайнически. Ако невербалните знаци са в противоречие с изказванията, трябва да „слушаме“ тялото. Ето някои примери:
- Избягват контакт с очите или го прекъсват бързо
- Твърде често свиват рамене или се обръщат настрани
- Често си играят с бижутата или косата си, докато си говорим
- Гледат встрани от нас, докато ние говорим
- Подсмихват се пренебрежително, докато говорим, но после отричат
- Често се занимават с телефона си, докато сме около тях
- И други такива.
Без значение какви са мотивите им, тези хора не са искрени. Нещо не е наред в живота им или в тях самите и това е довело до ситуацията да се правят на приятели на другите хора. Като се замислим, доста е странно да се преструваш на нечий приятел, но пък е често срещано – има достатъчно много увредени хора, които са изгубили връзка с човечността си. Фалшивите приятели обикновено са нещастни хора. Те често не са уверени в това кои са те самите и това им пречи да са истински и автентични. Борят се с егоизъм, завист и неувереност, които ги спират от истинското приятелство.
Въпросът е: Ако много хора около нас са такива и тези хора са по-добре приети от общността, какво да правим ние?
За анализ и съдействие при този въпрос ще ни е нужна индивидуална работа със специалист.