В края на всяка година стотици хора решават да си поставят цели, които непременно ще изпълнят. Познато звучи, нали? Кой не е казвал „От утре вече сериозно!“? Аз съм го казвала много пъти. Повтарящите се неуспехи ме накараха да променя стратегията си. Вместо просто да го казвам, обикновено на ум, почнах да:
- го обявявам на глас първо пред себе си, а след това и пред други хора (за по-сериозен ангажимент), след това да
- го пиша (за да остане следа), а накрая и да
- публикувам списъка си под някаква форма в мрежата (явно за да остане неизличима следа, която дори GDPR няма да сломи).
Резултатите? Сигурно се сещате. Нямаше да използвам думата „неуспехи“, още по-малко в съчетание с „повтарящи се“ по-горе, ако тези начини бяха проработили.
Когато го кажеш на глас, звучи добре – тържествено, утвърждаващо. Седмица по-късно нормалното ежедневие е в пълен ход и няма помен или спомен от каквато и да е тържественост. Очевидно новата година не се интересува от нашите цели и решения – работата си е работа, училището не спира, отношенията с хората си продължават от там, докъдето са стигнали в предходната година.
Когато го кажеш пред приятели – пак звучи тържествено, но този път предизвиква и реакции. Ако сте млади и гледате напред, реакциите са подкрепящи. Ако животът ви е зашлевил по някоя и друга плесница, обаче, има вероятност приятелите да са скептични. И все пак ви подкрепят. А после? После си е същото – като в първия вариант.
Накратко казано, решенията за това, което ще направим, постигнем или променим в себе си през новата година, по-често търпят неуспех. След като напишем списъка какво правим с него?
Лично аз обикновено се сещам да го погледна чак, когато е време да съставя новия. И, честно да ви кажа, почти всеки път някои от записаните вътре цели ме изненадват. Направо да се чуди човек откъде са ми хрумнали – толкова са ми далечни и толкова нетипични. Разбира се, неизпълненото в този списък се оказва повече от изпълненото. Явно, не е достатъчно да се напише, а трябва и да се поглежда от време на време.
Преди да почнем със списъците, може би трябва да се запитаме това-онова. Ето един добър въпрос:
„Това нещо преди опитвал/а ли съм да го осъществя? Успях ли?“
След като си зададете въпроса, добре си помислете. А след това се запитайте и „Защо?“ Защо сте успели или не сте успели? Кое помогна? Кое попречи? Тези фактори сега съществуват ли във вашия живот, за да помогнат или попречат отново?
Вижте и въпросите по-долу. Добре е да си зададем и тях преди да почнем да творим новите списъците с цели и задачи:
- Планирах ли правилно как да го изпълня?
- Какво ми се иска да бях направил/а по друг начин?
- С какво новата година ще бъде различна?
- Как ще се почувствам, ако се отклоня от предначертания план?
Ако отговорим честно на въпросите и се вгледаме в себе си, ще видим, че някои от решенията, към които се стремим, всъщност изобщо не са наши. Ето защо са бреме и ето защо ги заравяме в ежедневието и изобщо не си спомняме за тях дълго време. Най-добре е сякаш изобщо да ги забравим.
—
* От популярния израз на англ. език New Year’s Resolutions, който най-общо означава решения, които хората вземат в края на годината за неща, които искат да изпълнят, или от които искат да се въздържат през новата година и така да променят живота си към по-добро.